Проф. Веселин Борисов
 
Що е здравен мениджмънт ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Весбор   
Понеделник, 06 Юли 2009 19:00

Здравният  мениджмънт  като професионална  кариера

Проф.Веселин Борисов

Развитието на здравния мениджмънт като теория и практика закономерно доведе до обособяването на самостоятелна професия - тази на здравния мениджър.

В съвременното здравеопазване се създава възможност и необходимост определен тип професионалисти да се посветят не “между другото”, а цялостно, на сложната, нетрадиционна и нестандартна дейност по управление на здравната организация.

Здравният мениджмънт става професионална кариера, когато в ясно регламентиран порядък той кумулира и реализира стремежа на личността за самоутвърждаване и търсене на лична позиция в живота.

В развитите европейски страни и в САЩ управленската дейност в здравеопазването е  професионална дейност с регламентирано ниво и тип на квалификация в областта на здравния мениджмънт.

Управленският професионализъм предполага балансирано (интегрирано) познаване методите на мениджмънта и спецификата на здравната система.

В този смисъл здравният мениджмънт по същество е пресечна точка и обединяващ фактор на теорията на мениджмънта и теорията на здравеопазването (социалната медицина).

Обучението по здравен мениджмънт по принцип става след получаването на диплома за висше образование (т.е. то е от типа на следдипломно образование или т.нар. непрекъснато продължаващо образование - continuing education).

Водещ критерий за наличието на професионална компетентност по здравен мениджмънт е не началната, а крайната точка в образователния процес. Затова решаващо условие е да има създадена система за  университетско  обучение по здравен мениджмънт.

Най-честите изходни точки за формирането на здравни мениджъри са диплома по медицина, по икономика, по право, по нърсинг, по публична администрация, понякога и специалисти с някой друг профил на висше образование (например, социолози, политолози, икономогеографи, еколози и др.). Това, на пръв поглед трудно обяснимо многообразие, е закономерно, то е свързано с нетрадиционната интегративна същност на здравния мениджмънт (виж тема 4).

Разглеждайки следващата схема, следва да се каже, че именно в развитите страни най-често пътят на професионален мениджмънт поемат не медиците, а лица с друг профил на изходно висше образование - икономика, право  и  нърсинг.

У нас засега ситуацията е коренно различна - тук все още е в сила т.нар. медикрация (абсолютен монопол на лекарите в управлението на здравеопазната система). 

Медикрацията в нашите условия може да се обясни с исторически и социално-психологически фактори (ниски заплати на лекарите-клиницисти, тяхната по-силна мотивация за власт и израстване, недостатъчна управленска традиция и контрол в здравеопазването и др.). Слабост на здравната реформа е, че медикрацията продължава да намира стимули и в новата нормативна база на нашето здравеопазване.

Обективните тенденции на живия живот обаче са към постепенно преодоляване на медикрацията. Решаваща роля в тази насока ще изиграе въвеждането на професионалния мениджмънт в здравеопазването.

Съществуващата у нас медикрация поражда трудности в управленския процес и в професионалната кариера на здравния мениджър. Главната трудност е, че лекарят-клиницист навлиза в ролята си на здравен мениджър със стремежа да съчетава изпълнителската и управленската дейност. При това положение и двете дейности неизбежно снижават ефективността си.

Текст за размисъл

Баланс  на  дейностите  и бюджет  на  времето 

на  здравния  мениджър

ð  ï

Казус. Провежда се конкурс за директор на болница с 200 легла. Един от кандидатите е хирург, работи в извънболничен медицински център.

Въпрос от член на комисията:

- Ако станете директор ще ви липсва ли клиничната практика?

Отговор:

- Вижте, ако стана директор, моята цел е да мога да влизам в операционната. Съгласете се, че навън (извън болницата) няма свестни операционни, не може да се рискува с пациента, операция е това…

¬

Според ТЕОРИЯТА колкото повече време за управленски функции отделя мениджърът, толкова повече се ограничава времето за изпълнителски функции, които постепенно се свеждат до нула и остават само управленските.

В ПРАКТИКАТА обаче, особено когато лекар-клиницист заеме управленска длъжност, управленските дейности на здравния мениджър стават един неинтегриран придатък към изпълнителските (клиничнити)  му дейности, тъй като клиницистът не успява да се прости с изпълнителските  дейности.

На следващата схема личи, че движението  от  пункт 1 към пункт 2 изисква постепенно изместване на изпълнителските дейности от  управленски дейности. (Знакът * означава ситуацията според теорията, а знакът ** - ситуацията в живата практика).

Нормалният бюджет на времето (дейностите) на здравния мениджър е в пункт 2 на четириъгълника. Ако директорът на болницата е клиницист и запази обема на клиничната си дейност (пункт 1), управленската му дейност става чрез  свръхнатоварване  и разход на допълнително време. Неизбежен резултат от тази двойнственост са хроничната преумора на здравния мениджър и снижаване ефективността както на управленската, така и на изпълнителската дейност.

Последно променен на Събота, 18 Юли 2009 18:48
 

Who's Online

В момента има 14 посетителя в сайта

Newsflash

Едно на ум

Цитат на месеца:  Мениджмънтът е преодолян хаос - П.Дракър